"ДО ПОИСКВАНЕ"

Аз знам,
ще ме подминеш този път.
Но утре ще сме заедно щастливи.
Когато устните мълчат,
под клепките ще сме до болка диви.
И ще ме имаш всеки път,
когато се изпращам „до поискване".
А мислите ми щом заспят
ще ме обичаш истински измислено.
Аз виждам
и през онзи плик, тъй нежно запечатан
как чувствата летят
и търсят до побъркване следа в мрака.
И с малко болка
ще ме пускаш всеки път
в осъмналата пощенска кутия.
А аз, достигнала грехът
ще се превръщам в жълта орисия.
Аз знам,
ще ме поискаш за пореден път.
В ушите страст ще вие до червено.
А после дълго ще кънти смехът
на любовта умряла неродена.

23,06,2008
Лили Павлова

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mila_pa
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-24
прочитания: 145
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7717
   Автори: 2099
   Произведения: 48507
   Съобщения: 208508
   Лексикони: 2275
   Коментари: 72986
   SMS-и: 806
   Снимки: 4928