няма_име

Днес слънцето заляза неочаквано,

а утрото дори не се събуди,

умряха птици. Клоните окапаха.

Часовници погребваха минути.

Днес беше тихо, нищо, че крещеше,

забравен глас, душата си изгубил,

сълзите бяха дъжд. Недоизплакан.

Изсипал се нечакан и ненужен.

Днес беше вчера, вчера беше утре,

а утре ще се сблъскат ветровете,

светът за миг презрян ще се изгуби,

а после ще го върнат. Вековете му.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf