Вечерен спомен

Вечерен спомен

Като сън,
като спомен
закъсняла ще дойда,
да пръсна в утрото
бисерен смях.
Като дъх,
като стон,
като шепот отронен
от длан,
тиха тъга.
Вятър проплаква,
от допира плах...

А може би, помниш
заглъхнали думи...
Помръкнали улици,
смълчани стени,
по които сенките крачат,
свели глави.
И искаш да грабнеш,
да стиснеш до болка
в черната чаша
на празната вечер,
дъх
от моите коси...

И вятър да вие,
като изпъдено куче
да плаче морето,
-мокро,
само.
И да се разбиват вълните.
Приканващо птици
с криле на надежда
вечерният спомен,
като стон от камбана
ехти...

23.06.2008

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf