Еньовден

Отрони се прашец
от златната постеля на луната.
Посипа стреснатия ми прозорец
от светещия шум във тишината -
някой се катереше на луната
по гърба -
да погледа отвисоко самодивското хоро
и леко се подхлъзна
(дали не бяха моите очи!).
Издебнала момента,
душата ми по тялото се плъзна
и хукна боса...
Да попее за късмет и за добро,
да си сплете венец
от дъхавите билки и треви
за здраве, сила и любов
и пълна кошничка със чудеса
да набере,
на всеки в къщи, по съмнало
да раздаде.

Оставих я, нека да се налудува.
В такава нощ, вълшебна
хиляди посестрими я викат
с тях да потанцува,
при всяка от звездите да поседне,
да им поврачува,
докато заври отварата,
с която ще лекува
всяка болка и тъга,
всеки път, когато те погледне...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf