СЛЕД ТЕБ...

Посветено

След теб съм болна, нямам име,
зася ме с мъртва светлина.
По тъмно язвата крещи ме
от дебрите на твоята душа.

След теб съм вече глухо лято,
очите ми са сянка на смъртта.
Измръзвам даже в жар разлята,
помилвана от черна топлина.

След теб остават живи рани,
заченати от кървавия плач
на дланите към теб прострени -
разсечени с целувка на палач.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf