Събудих се със име във ръка. Измачкано от страх. Неузнаваемо. Навярно съм сънувала кошмар... и без да иска някъде е паднало -
в съня, между чаршафите и утрото, измокрено до кости и от срам. Преглътнало сълзите си и глупаво потърсило дома си в мойта длан.
А аз не го познах, не го обикнах. Не знаех, че е моето тогава. Останах си безимнна и свикнах, когато ме погледнат, да забравят
лицето ми и болката в очите... и всеки, който тъжно ме подмине да вижда просто някакво момиче. Онази непознатата. Без име. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------