Имам усмивката ти, имам жаждата ти, имам усет за топлото в теб.
Искам раждането на адажиото, премерено и с бучка лед, тоста под звън на млечни копита от ярко нескрити звезди. Скерцото на насита... в звездопада шепти и нищо не питам задоволеното в мен вече спи под светулчен фенер, а другото аз още търси следи и иска потта да изтриеш в жегата на самотните нощи и дни от непрестанното втрисане, крия се и се вия... като чувство от вътре по незаспалата мисъл. Аз и Аз сме живот, сякаш всичко ми даваш достатъчен като мълчание среднощно, танцуващо до празно.