"Най-тежко е да се чувстваш излишен там,
където си бил тъй необходим."

Отивам си!
Неискана
и непотребна.
Захвърлена.
Като дете –
без дом.
Уморих се,
да бъда калена.
Събудих се –
днес.
За да видя своя
разгром.
Отивам си!
Малка
и нищожна.
Нечувана.
От никого
във този свят.
Така и не разбрах,
с какво съм виновна.
Не можах да доплувам,
до спасителен бряг.
Отивам си!
Празна
и самотна.
Не пожела да ме докосне
и сгрее любовта.
Затварям очи:
болна
и сиротна.
И във черно се обагря
моята душа.
Отивам си!
Неискана
и непотребна.
Сломена.
Заспа.
Страстта.
Може би.
Все някога,
ще се завърна окрилена.
И ще нося във мене
обичта.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vani
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-25
прочитания: 113
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54650
   Съобщения: 255684
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86208
   SMS-и: 822
   Снимки: 5643