Не винаги е болка самотата

Не винаги е болка самотата.
Понякога е тихият оазис
за отдих от суетния и шумен пикник.
Понякога е ключ за стаята на спомените,
в която спят най-живите ти тайни.
И там е картата, указваща посоките -
и сбъркани, и точни.
Неназовими с думи лабиринтите на паметта
отварят тайните врати и чекмеджета,
и там е дневникът,
събрал в нащърбените страници
възторзи и копнеж,
любови и раздели,
сълзи и смях...
Изсъхналата роза пази своя цвят.
Колосаните панделки на смуглото момиче,
и сватбеното було,
и албумът, който пази младостта на мама...
И първите несръчни стихове - и те са там.
Не винаги е болка самотата.
Понякога е нужното пространство,
в което никога не се загубваш.
Понякога е зов за откривателство,
за ново запознанство и пътуване,
за моно-диалог без огледало и часовници...
А и нали все още има място в чекмеджетата...
Каторга и спасение са думите.
Достатъчен е само лист.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf