Белите вечери

В студените вечери бели,

нощем в летния мрак,

чрез спомени вече избледнели,

аз сънувам те пак...

Към мене протягаш ръце,

търсиш поглед, усмивка, мечта

и докосваш моето сърце,

подарило ти лъч светлина....

В студените вечери бели,

тогава, когато си сам,

освен спомени вече избледнели,

кажи ми, какво да ти дам?

Бих ти дарила небесния свод,

горяща искра топлина,

но не искай моя живот,

не ме убивай, моя съдба!

Аз не искам твоята любов,

само те моля, помни пролетта,

красивият миг от този живот,

когато "обичам те" каже жена!

Биляна Валериева

2008-06-25

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf