Когато те сънувам

Сънувам нощи, нощи по-червени от всякога
а твоят топъл дъх се носи мужду листата на липа
и уханието на устните ти се събира в звезда
звезда коята пада всеки път в моята ръка

Рисуваш с тънки пръсти образът ми размит
и го носиш в полет, обгърнала го в белотата си
на луната присядам до теб в безкрайна тишина
а ти се впиваш в очите ми, каква красота.

Дъх в дъх се срещат, ръката ми потрепва
и ме докосваш нежно, облягаш се на гърдите ми
като легло от елмаз се превръща всяка сълза
сълза от фантазия, фантазия от мечте ми.

Всеки път е този сън, сън в който с теб летим
летим към луна, оказала се нашият малък дом
и всеки път когато трябва да изгорим
аз се събуждам от огън, в самотното легло.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf