До любов се достига с любов...

Не понасях лъжи, комплименти.
Всяка истина беше ми щит.
Имах много сюблимни моменти.
Радост, щастие, бяха ми мит...

Не успях своят хъс да пречупя.
Обявих безпощадна война
и сърцето ми жадно затупа,
че кръвта ми не беше вода...

Постигах блестящи победи.
От успехите - се, разгорях.
С усмивка умеех да стрелям...
Фанатик за любов даже бях.

От водата направих хартия.
От природата - каменен зид.
Рециклирах света-мръсотия
и нададох тарзанският вик:

Ще превърна земята във обич.
Този свят, ще е приказно нов.
Ще ухае живота на рози.
До любов се достига с любов!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-25
прочитания: 61
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2051
   Произведения: 46552
   Съобщения: 227761
   Лексикони: 2102
   Коментари: 69731
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739