Среднощно... по пясък на дюна и блус

Светлината е бряг
за преплуване,
бавна сянка на два силуета
с отражения в дюна,
шепот жив на маслина,
среброкоса сестра на луна,
недокосвана струна,
бяла гръд на жена,
в ласка шепи събрала
от лъчи в твоя поглед,
откровен до разтваряне...
Квартет от нощно синьо,
малък клуб, 
дори не може да е студио,
неон отблизо те облизва,
а твоята ръка е близо...
освободен акорд мартини
и дрезгав глас на контрабас,
по петолиние от мигли
оправяш с пръсти кичур...
зениците са въгленчета живи
и парят устните при допир...
пролазва тръпката,
като брас-четка
просъсква парещата кожа...
пианото е в твойто дишане,
шептиш в сурдинка на тромпет
"Обичам те"... 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf