КРАТКА ИСТОРИЯ...

* *

И пътува влакът през земи неизвестни,

край сини хребети и равни полета,

край китни градчета с улички тесни,

край загадъчни храмове и... минарета.

Пътуваше влакът, сякаш без цел,

разкриваше ярки картини,

после се губеше в някой тунел

с прозорец - екрана на... кино.

Светът бе прекрасен с небето си чисто,

толкова пъстър, ухаещ на пролет,

с цветята в полето, като мъниста

и птици свободни във полет...

И някак странно всичко се движи,

а аз съм седнал в сиво купе

светът е красив, свободно безгрижен,

а в душата ми облаци - тъмно небе!...

Притварям очи и само теб виждам,

как стоиш на празната гара

с погледа тъжен, мил и загрижен,

а сЪлзи горещи, сърцето изгарят...

А... светът зад стъклото с небето си чисто,

пръска разкош и... нехае,

че аз съм те скътал в моите мисли...

Дали ще се видим отново....

Кой знае?!....

* * *

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf