КРАТКА ИСТОРИЯ...
* * И пътува влакът през земи неизвестни, край сини хребети и равни полета, край китни градчета с улички тесни, край загадъчни храмове и... минарета. Пътуваше влакът, сякаш без цел, разкриваше ярки картини, после се губеше в някой тунел с прозорец - екрана на... кино. Светът бе прекрасен с небето си чисто, толкова пъстър, ухаещ на пролет, с цветята в полето, като мъниста и птици свободни във полет... И някак странно всичко се движи, а аз съм седнал в сиво купе светът е красив, свободно безгрижен, а в душата ми облаци - тъмно небе!... Притварям очи и само теб виждам, как стоиш на празната гара с погледа тъжен, мил и загрижен, а сЪлзи горещи, сърцето изгарят... А... светът зад стъклото с небето си чисто, пръска разкош и... нехае, че аз съм те скътал в моите мисли... Дали ще се видим отново.... Кой знае?!....
* * *
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tarapo
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-26
прочитания: 97
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )
|