Между небето и земята

Сълзите на смолата греят,

блестят, като очи от злато

по тялото на старото дърво живеят

и правят го на спомени богато.

Самотната ела за връх копнее,

дори и хората са й в краката,

със клоните си тъжни песни пее

и приказки разказва на гората.

Тя помни нежни танци самодивски,

на билки сладко в утрото ухае,

небето гали, шепне си с Луната,

звезда в бодлите й играе.

Родопско утро, свежо до горчиво

елхица млада, горе на върха,

с ръцете старата ела обгръща

и сякаш е прегърнала света . .

\

На един млад творец, който не лежи на лаврите на гениалните си предци, а сам за себе си е невероятно талантлив и черпи магията на своето вдъхновение от корените си - Родопа планина.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf