Сам

Толкова сам, пустиня е всяка нощ без теб,
пустиня обляна в миражи, без капчица вода,
стъпките обсипани са песъчинки от твоето лице
и ме водят тихомълком към сиянието на пропастта.

Сам, без лика ти, в който намирах утеха,
днес вървя без посока, без да зная защо живея...
Разпръсната във всички посоки... Господи, аз се моля!
Ако мога, само за миг, от сълзите й да отпия.

Заблудите са толкова много, а ти сякаш все една,
а ме сломяваш с такав сила, гръдта се люлее,
в очите ми се впива всяка твоя предишна усмивка
но дали трябва да продължа, дали да живея?

Разтърсвам из основи всяка надежда малка,
но малка ли си ти? Не! Малко е всъщност - сърцето ми.
Копнеж след копнеж, как да те пресъздам?
Истинска те искам... истинска звезда от небето ми.

Вървя ли? Покрай мене ли сякаш тичаш?
Ах, игра е това, игра с всяка нощ, с всяка сълза...
Колко и на кой да се раздам? Как де се разкъсам?
Сам да се престоря на оазис от самота.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf