Чуваш ли сърцето ми как бие?
Сложи ръка на лявата ми гръд…
ще танцуваме блус в такт с пианото.
Не бой се,
ангелите са бездомни тази нощ
и ще ни пазят…
Аз как разбрах ли?
Разбрах по устните им, молеха се.
Ти знаеш ли колко смелост се иска
да си признаеш пред жена,
че помниш вятъра, когато чакаше?…
Ключът завинаги прехвърли този мост,
а ти нехаеш, аристократ…
Ще ти изпея тази песен,
с която се прощаваш винаги…
Сега е друго ли?
Сега ще седнеш ли на първа маса,
както и преди, до кръглия отвор на чаша?
Знам, оттам започват всичките беди.
Днес фотографът си замина рано.
А младата танцьорка… тя не работи вече тук,
откупи я един театър в Амстердам.
Ще свири онзи стар прегърбен музикант,
с когото се напи онази нощ,
като си тръгваше в 12 в полунощ…
Ще свири, трябваше да свири,
но може и да е забравил пътя,
от алкохол…
или да е поседнал вън на някой стол.
Лицата са безкрайно акварелни
в пастелните си тонове на блус…
важно е да се улови
безкрайното им изражение,
самотност сред компания.
Среднощни булеварди
до театър Атене.
Дървета падат в сенки,
звездите слизаха от свойте тронове
през моите очи.
Зеленото приема те…
