ОТ ЧАКАНЕ... СЕ ЗАБРАВИХМЕ

НЕ СЕ РЕШИХ ДА ТРЪГНА ПО СЛЕДИТЕ ТИ...

НЕ СЕ РЕШИ И ТИ ДА ПРОСЛЕДИШ

МОИТЕ ТЕЖКИ ОТ УМОРА СТЪПКИ.

НО ОЧИТЕ МИ НЕ СПРЯ СЕ ДА СЛЕДИШ.

НЕ СЕ РЕШИХ ДА ДОЙДА НА ПРИСТАНА,

НА КОЙТО ЗНАЕХ, ЧЕ МЕ ЧАКАШ ТИ

НЕ СЕ РЕШИХ И НЯКОГА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ.

НЕ СЕ РЕШИ ДА МЕ ОБИЧАШ ТИ...

ДНЕС ВЕЧЕ СМЕ СИ ТОЛКОВА ОМРЪЗНАЛИ

СЪС ТЕЗИ НЕРЕШЕНИ МИГОВЕ, СЪДБИ

И ПАК СЕ СРЕЩАМЕ - ЗАБЪРЗАНИ.

КЪМ ДРУГИ ХОРА. И КЪМ НЕЧИИ СЪДБИ...

27.06.2008--02:22

АТИНА

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf