Понякога дори душата плаче,

Пролива кървави сълзи,

По пода тялото се влаче,

А устните повтарях – „как боли”!

Понякога, когато се страхуваш,

Да видиш собствения си живот,

И мрачни спомени в мислите нахлуват,

Лишени от подкрепа и любов!

Когато в огледалото се взираш,

И ничии лик не виждаш там,

Дори отричайки разбираш –

Живота ти до тук е пропилян!

Прозрачна си, защото в сърцето,

Не чувстваш нищо – само празнота,

А там е мястото където,

По принцип се намира любовта!!!