|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ПРОЗРЕНИЕ
***ПОСВЕТЕНО***
Утре ще се срещнем - непознати,
Ще погледнем пак - от разстояние
До вратата, пак ще ни изпрати
Нашето последно обещание.
Розата в ръцете ще изсъхне
И бодлите, впити в топла плът,
Ще накарат болката... да млъкне,
За секунда... ще умре светът.
И сънят, сънуван триста нощи
Ще намери път, в реалността,
Острие в гърдите ми ще сочи
Пътят към сърцето ми, Смъртта..
Колко дълго трябваше да чакаме,
Да се срещнем утре - Непознати?
И на края, празното очакване
До вратата... пак ще ни изпрати!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-27
прочитания: 170
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 26 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2043
Произведения: 45975
Съобщения: 204080
Лексикони: 2049
Коментари: 68662
SMS-и: 800
Снимки: 4705
|
|
|
|
|
|
|
|
|
