Изтича покварата от двете ми ръце

И ти ли, вярна моя, ме проклинаш –
от устните ти стича се тъга.
След миг, спокойно спи, ще си отида –
кълни ме люто даже след това.

Не спира, вярна моя, да изтича
покварата от двете ми ръце.
Към моите очи си безразлична.
Ах, как неистово боли във мен.

Заспиваш ли? (Очите ми са будни.)
Притискам вместо теб една вина.
Отиваш си. Аз стена сам във тъмното,
изгубил ласката на приказна жена.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: karmelitass
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-27
прочитания: 59
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2051
   Произведения: 46552
   Съобщения: 227761
   Лексикони: 2102
   Коментари: 69731
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739