Тези следи по душата ми никак не оздравяват - от врагове и приятели... от недостигната слава...
И от предателства жалки... раните още кървят - ту заздравеят за малко, ту като огън горят...
А по лицето - цикатрикси от водопадни сълзи...
Тези следи по душата ми, тези дълбоки следи
някой ще стопли със длани. Ще ги изтрие със пръсти. Незаздравелите рани с жива вода ще напръска.
И ще прогони тъгата, без да остави следа... А на челото ми, бялото, ще нарисува звезда.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------