Шумно е... Не чувам нищо, дори и твоя глас... Безумно е... Те знаят всичко, знаят много повече за нас...
Играят с думите, лъжите... Разболяват дяже и съня... Умира надежда, потичат сълзите... Очите се давят, сега ослепях...
И сляпа, и глуха пак ще те чувам, ще прогледна и в мрака неистово сив! И съня си болен на мига ще лекувам... А те едва ли ще узнаят какво е да се чувстваш жив!