Очакване за любов по струна...

На сън летя, 
нощта е синьо-лилава.
Морето също,
но по-наситено.
Градът се е постлал,
рисувал го е режисьор,
само такъв ще му направи пътя
да се облича нощем с фарове.
От тях и пътя е по-бял,
а моята китара 
е край пътя,
слепена цялата от цветни стъкълца.
И виждам себе си, 
отмятам бялото в нощта,
отварям си прозореца
и търся с поглед теб,
кога, кога ли ще изгрееш?!…
Разперила ръцете,
птица в полет,
не, съдбовен кръст,
на покрива на бяла къща,
храм, 
във непознат до болка силует,
аз разпознавам теб…
По сърцето, което гори те видях,
две ръце си обърнал за обич,
нарисувал си с устните
мен върху тях.
Ще спра, не мога да летя
все тъй,
до призори ще съм сънуване,
а после? в този ден,
ти ще оставиш ли за мен
пак в теб да вляза?
Защото аз ще проговоря,
ще изкрещя...
обичам теб... 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf