|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
*Отречена*
Можеше поне да ме прегърнеш,
когато каза Край и заболя,
но по-лесно беше да си тръгнеш,
гледайки ме как единствено крещя.
А аз крещях във тишината твойто име,
чаках да се върнеш ти.
Жесток, безчувствен, нарани ме.
Остави ме сама със моите сълзи.
А те отчаяно се сипеха
от очите ми, които търсеха те в мрака,
но дори когато пак не те намираха
аз те чаках и те чаках!
Останах там сама във тъмнината,
загиваща с едва туптящо в мен сърце.
А ти отдавна търсил някаква разплата,
никога не се обърна, не дойде!
Но аз те виках и не спирах,
дори когато сили нямах вече.
И чувствах, че от болката умирах,
когато ти от мене се отрече!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mechtaq_za_teb
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-28
прочитания: 131
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46748
Съобщения: 197749
Лексикони: 2133
Коментари: 70368
SMS-и: 803
Снимки: 4760
|
|
|
|
|
|
|
|
|
