Изморих се да бъда във сянката,
като навес растяща над мене.
Да повдигам неволно презрамката
на ушитата рокля със бреме...
Прецъфтяха от болка очите ми.
Претопиха се тънките листчета
и избягаха днес. Със сълзите ми.
Като две непокорни момичета.
До оградата плъзнаха бурени
със дебели, проникващи корени,
а върху ми - безкрайно изгубени,
се захлупиха хиляди спомени.
Тежестта се загнезди в гърдите ми
и разряза ме с нож кислорода.
Разпилени умират следите ми...
Там, във задния двор на живота!
 |
| Начало | Творби | Автори | Клубове | е-издания | е-книжарница | Истории | Лексикони | SMS-и | Форум | Чат | Други |
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
| За контакти | За СтиховеБГ | Права и задължения | FAQ | Дарения | Блог |
|
Bulgar-BG.com |
Clix.bg - виж какво се случва |
Far.bg - Новини и Блогове |
Авто Обяви |
Pic4e.net |
Chukni.com |
Любовни писма Онлайн библиотека | Предавател.ком |
|