За последно

В нежно сипещ се пролетен дъжд
обляна в кръв пирува самотата
и като покосена от бурята ръж,
склонила е глава във мене тъгата.

Като пустинен мираж във сърцето
виждам за последно телата,
и очите вперени не в мен, а в небето
сякаш разкъсват удивено тишината.

Светът ме прогонва и хлопва вратата,
тунели се вият в сърцето безтупно.
Покрива ме бледно за последно мъглата
и замирам във бездност, родена безгласно.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ioichka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-28
прочитания: 55
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46716
   Съобщения: 196128
   Лексикони: 2129
   Коментари: 70291
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759