| Здравей тъга,Малко закъсняло ти пиша, но се надявах да не стигам до тук. Не мога повече, не издържам мила приятелко. Всеки ден събирам сълзите си в шепа и ги пазя, за кой ли, пазя ги з апоследния ден, пазя ги за онзи ден, в който ще слизам на долу, ще заспивам вековно. Защо за тогава ли, защото тогава ще ги раздавам навред, ще подкупя някой да ги пусне, разпръсне за мен. Нямам никой приятелко, обграден съм от толкова много, от толкова власт и красота, но не мога да намера човек, който да се разплаче за мен. Как ти се струва, да и аз така си помислих, защо ли живях без да оставя нищо. Ето сега оставям, оставям всичко, а на теб тъга оставям моето последно писмо. Дали няма да пиша до смъртта, не мила причтелко, днес се отказах от всичко, ще живея със самотата, ще се радвам на алчността и ще пазя лъжата. За какво излъгах ли, само за едно мила приятелко, казах й че не я обичам. Да, но видя ли сега е там където поиска, сега е щаслива, сега е омъжена, там където е щаслива.А аз какво можех да й дам, само любовта си, само с любов не се живее приятелко, нека бъде щаслива. Аз ли, какво, не спокойно не се оплаквам, не искам съжаление. Дори и сам, съм доволен, че направих добро дело, че е накарах да продължи пътя си, дали ще заплача, о не, чувствата ги предадох много отдавна, за какво ли, за една усмивка - нейната и как без чувства е усетих, ами не знам, просто е, всичко е в сърцето, а то дори далеч от теб, живее,д ори и в някой друг.Сбогом приятелко моя тъга!!! |
