Мое разнежено сияние

Дъгата е само образ,
пред твоят снежно бял каданс,
в ръцете си тихо нося,
сърцето си в бавен танц.

Ноти са хилядите песни,
пред твоят глас от ръж,
улиците стават толкоз тесни,
претърсвейки всеки дъжд.

Капчици са само реките,
пред сълзите ти от сребро,
прикривам се в душите
за да те нарисувам без перо.

Вятърът е просто дъх,
пред твоето благоухание
и всяка роза е стрък -
мое разнежено сияние.

Пейзаж е само луната,
в очите ти с цвят на кафе,
говоря си често със звездата,
която те създаде от небе.

Светът събира се в шепа,
а ти приличаш ли на магия?
всяка моя мисъл те превзима
със силата на малка стихия.

Всичко е нищо пред теб,
утеха в дните, утеха във вечността,
дамам това което е в мен -
простичкото чувство любовта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf