Защо са невъзможни идилиите днес?
Хора, живеещи заедно с кучетата по улиците... Защо? Жени и деца малтретирани от мъжете си... Защо? Възрастни хора, изоставени сами и безпомощни... Защо? Хаос... Загубена утопия... Дискомфортът на собствената ти душа, стенеща за малко разбиране... Защо? Колко от вас, хора, си задават тези въпроси докато сутрин се чудят от къде да намерят пари за кафето и цигарата – единствените успокоителни за измъченото ви съзнание. За вас не знам, но аз си ги задавам с всяко отваряне на очите ми... И за да не забравя отговора съм си го написала до леглото, на стената. С големи букви съм написала: “Духът няма друго място освен себе, и в себе може да направи от Ада - Рай, и от Рая – Ад.” – Слепият Милтън Във върховият момент, в който дисхармонията беше сполетяла душата ми и изпитвах абсолютна нетърпимост дори към любимите ми неща, случайно попаднах на една книга от Дейл Карнеги и там намерих този цитат, който приех като мое мислене и мироглед. От начало не му обръщах внимание, но после всеки път, когато нямах желанието да отварям очи тази фраза изникваше в съзнанието ми и ми помагаше да се изправя срещу хаоса на човечеството и да се опитам да се подредя и хармонизирам в него. Мисля, че в нашата напреднала и забързана епоха единственото нещо, което все повече добива популярност е лудостта. И мисля, че знам защо е така. Когато нямаш време да се спреш и да натрупаш малко положителни емоции, отрицателните взимат превес, а това води до един дисбаланс. А от там вече, малко по малко загубваме или просто забравяме за ония кътчета на душата си, където все още расте трева и пече слънце. Където водата и въздухът не са отровени, а ние самите сме като току – що родени деца на природата. Там светът на дисбалансът не важи. Там ние имаме своя душевна идилия. Малко пооплетох нещата за това ще обобщя. Загубваме идилиите си когато забравим за тях. Аз успях да върна моята благодарение на една книга и сега знам, че никога вече няма да я забравя, защото аз управлявам живота си. Ако и вие вземете своя в ръце ще видите, че идилиите съществуват и че можете да създадете своя собствена само когато станете господари на сърцето си.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: LostInTheRain
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2008-06-29
прочитания: 100
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|