Едно неизпратено писмо...

Неочаквано дойде в живота ми...
Безнаказано разбърка мислите ми...
Вся хаос в душата ми...
и сега си отиваш... Тръгвай,
няма да те спирам... Не искам!
А и, знам, че не мога -
ти вече реши... и си отиваш.
Не помисли за мен и моите чувства...
Всъщност, не искам това.
Не искам съжалението ти...
Нито пък съчувствието ти...
Искам само, някога и ти да изпиташ
тази влудяваща болка на безсилие
и отчаяние... Само това...
И... аз ще бъда щастлива!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Мария74
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-29
прочитания: 165
точки: 45 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2043
   Произведения: 45989
   Съобщения: 204151
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68663
   SMS-и: 800
   Снимки: 4705