ПРИТЧА /ТА :)))

*   *   *   *   *   *   *   * 

Било студено и фъртуна вила,
а там, на голото дърво,
на клон самотен се е свило
едно обрулено гнездо.
А в него, малко беззащитно пиле,
едва успява да се стопли,
почти останало без сили,
издава само тъжни вопли.
Родителите трети ден ги няма,
от тях ни вест, ни писък, нито дума,
помисли пилето и пак задряма,
"убила ги е лошата фъртуна..."
И духна вятър - гнездото преобърна,
доколкото можа крила разпери,
не можеше обратно да се върне,
от студ и страх, то диво затрепери...
Но... ето кравата от двора,
която все наоколо си броди,
от къщата на мили хора,
край него мина, после се... "изходи".
Ах, колко топличко му стана,
сърцето му от радост взе да вика,
измуши то глава на повърхността му
и наддаде глас - зачурулика!...
Видя го котката и бързо скочи,
замахна и го грабна с лапа,
след туй оградата прескочи
и бързо, вкусно го излапа...
Такава е за оцеляване борбата,
която се развихря в късни доби,
НЕ всеки, който вкарва те в "лайната"
ти мисли лошото, от бяс и злоба...
И ето го и другото и мото,
на поуката на тази притча:
Не всеки, който те изважда от "лайното",
го прави - щото те... обича!...
И третото... най-важното от всичко,
разкажи го на света и... Викай!!!
Когато си на топло и самичко...

"НАСРАН  ЛИ СИ"... НЕ ЧУРУЛИКАЙ!

*    *    *    *    *    *    *    *

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf