Познати до болка

Това сме ние. Малко поумнели.
А някога измисляхме си блясъци.
Сега сме като листчетата - бели,
в кафявото на плаващите пясъци.

Еднакви са си пластовете дни.
Натрупани със тонове отгоре ни.
Затиснати с живота - да боли,
а после с рутината ни пресовани.

Познат си ми, усещан като длан
и линиите с теб са ни пресечени.
Очите ти за мен са като храм,
а моите са кораби обречени.

Познаваш ме добре. Нали съм същата.
И думите ми винаги премерени.
А навиците ми са като къщата -
удобни и стабилни за живеене.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-30
прочитания: 181
точки: 46 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7739
   Автори: 2105
   Произведения: 48895
   Съобщения: 208367
   Лексикони: 2299
   Коментари: 73693
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960