Посветено на приятелка и нейната майка
(две силни жени)

Израснах без баща.
У дома.
Сме само жени.
Стабилност не ми липсва.
Както и твоите очи.
Мама всичко ми даде.
Не я питай дали я боли.
Залъкът от себе си даваше,
за да сбъдне моите мечти.
Не познавам бащина ласка,
ни груби, мъжки ръце.
Мама сама ме е люляла,
наричайки ме „златно дете”.
Не съм твоето момиче, татко,
късно е, мисля за това.
Аз на мама изцяло приличам,
същата – силна жена.
Но понякога заспивам и плача.
Липсваш ми. До болка. У дома.
Всяка вечер тя пита за тебе –
твоята внучка, мойта дъщеря.
Но е късно... много късно за това.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vani
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-30
прочитания: 95
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54650
   Съобщения: 255684
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86208
   SMS-и: 822
   Снимки: 5643