Когато тъжен ти останеш на ръба Изоставен от приятели и близки Как се чувстваш ти тогава Като знаеш че изход няма Да разбереш какво си означавал За близки и приятели тогава Иска ти се но не можеш Защото никой с тебе не говори Никого не го е грижа Жив ли си или умрял Тогава твоят път привършва Губи смисъл твоето съществуване И ти изправяш се пред избор Да умра или да продължа Ако избереш да продължиш ти Сам главата си в торбата слагаш Отново ти на всички да помагаш А те на тебе - не Да осъзнаеш свойте грешки И да се опиташ ти да бъдеш друг Ако обаче избереш да спреш Живота си ти да зарежеш Да се отървеш Тогава някой се намесва И ти казва чакай накъде си тръгнал Нима и мен ще предадеш Тогава вече не издържаш Скачаш ти от парапета И всичко вече се променя Хора много и щастливи Двама - трима тебе помнят Поскърбяват и забравят Сякаш никога не си живял У някой ти оставяш белег Други хич не ги боли Важното е хора мили Че щом това писание го вече има И щом го някой в този миг чете То аз избрал съм своята посока И тя надолу ме влече Искам само аз да ви помоля Вий за мене не плачете Само някъде дълбоко във сърцето ме помнете И сами си преценете Тези редове сълзливи Какво са коствали на мене Какво накарало ме е да пиша и да плача И по този начин да завърша ...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Вдъхнови може би не е правилната дума...това, което ме накара да пиша беше отношението на всичките ми познати към мен в един доста дълъг период от живота ми
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------