Отново нощ и тя… е влюбена

Дърветата се спират в себе си,
нощта вселява сенките им,
а над града танцува блус.
Звездите и пътеките,
довели сенките, 
държат в обятията стволове,
пристъпват от короните
до края, през върхът...
и влизат вътре...

Далече съм, а образът ми - близък,
огледало на душата ми,
по малко взела от душата ти,
като поезия в образ,
изпълнена с реален свят
и затова изгубена,
за да се търси,
а ти да я намериш,
сънувал я поредни нощи!
Чакам те!

(Без капка от мисълта за грях.)

Сънят е лек до дишането ти,
ти мен с ръката си заспиваш.
Аз знам, че ме попиваш,
аз съм цвят, ти си палитрата ми,
моята представа в цветове...
Сънувам вече утрин, лъч,
от слънцето на твоя изгрев.
Нощта протяга се,
под миглите ми е,
а ти я сваляш с топлина,
със твоя дъх в целувка
и ме покриваш с длан
от твои ласки за завивка...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf