Разходка в замъка на самотата (за тъмницата надолу вече слязох )
В замъка на самотата на разходка съм! Зад решетките в тъмница стенат хиляди души… Зловещи великани, застанали отвън, пазят зорко с хилядите си очи!
Часовник на стената отмерва часовете, сякаш със звук от гилотина… А лъжите-на нощта кралете, с победа отбелязват и поредната година!
Злокобна песен пее завистта, убийцата на толкова любов! Ками дълбоко забива пак страха, отровил стотици тонове живот…
От гробището-замък няма начин да излезеш сам! Но какво да правя като вече влязох?! Побързай! Измъкни ме някак си от там! Почакай!Късно е… за тъмницата надолу вече слязох…