Любовта понякога горчи

като старо вино, отлежало.

Щом в чашата кристална заблести,

приканва те: "Отпий ме за начало!"

Опитваш го на малки глътки ти,

плахо, бавно, но ритмично.

И щом в очите огън заблести,

сърцето ти запява мелодично.

И после пиеш, пиеш до премала,

а жажда непозната те мори.

Любов/та/, как искаш, в тебе разцъфтяла

градината в душата да краси.

===========================

Но след пияна нощ, се будиш трезва

и някак във устата ти горчи,

вкусът тръпчив от виното оставя,

от приказката бяла, две следи.

Така... до следващата чаша вино,

до следващата глътка благослов,

която ще отпият само смелите,

приемащи живота за любов!