ПО ТЪНКИЯ РЪБ

По тънкия ръб на отминало време
душата ми вкусва лъчи от печал.
А в спомени някой готов е да вземе,
дори да разкъса без капчица жал.

Светът ми отдавна така е устроен -
мечти да преследвам, дори да боли.
Забравена обич да зная какво е
и рани да нося от смутни стрели.

Не съм се променял. И зная, не бива.
Наследствени гени пулсират в кръвта.
Потомъкът в мене е птицата жива,
която извечно в небето летя.

Гнездо не намери с покой за крилата.
Не кацаше в шепи със златни зрънца.
Остана ми само самотния вятър
и вяра в далечни звезди и слънца.

По тънкия ръб на отминало време
прорязва душата последен бръснач.
Сред земните хора останах неземен
и вече съм залез за техния здрач.

(От "Тленен остатък")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-07-01
прочитания: 137
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7594
   Автори: 2052
   Произведения: 46584
   Съобщения: 229471
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69839
   SMS-и: 803
   Снимки: 4743