Сънувах те снощи.
Беше до мен.
Говореше мило,
както преди.
Така е самотно.
Далече си ти.
Усещаш ли всъщност,
колко много боли?!
Върни се - те моли
сърцето само.
СЪлзи пролива.
Помниш ли ги?
Когато си тръгна?
Мама плачеше с глас.
А тати (военен)
скри своите сълзи.
А мина година
и половина почти.
Но... идвай, редовно...
Във съня ми. Поне.

Кръвта вода не става.
Както и моето сърце.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vani
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-01
прочитания: 67
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54644
   Съобщения: 255514
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86198
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644