Усещане за жена

Морето ме прегърна и захвърли,

как исках да надвикам бурния му глас,

любимата не можех да прегърна,

когато чувствата погребвахме във нас.

В душата тъмна зее празна яма

и мъртва пустош в неродени сетива,

и страшно е, дори проклятията нямат

родено мъртва, проверена тъмнина.

Надеждата се хлъзгаше по хладната ми кожа,

животът си е мой, но нямаше цена,

как исках да прегърна някого, не можех,

изгубил бях усещането за жена.

Вълните се надбягваха, безкрайно хладни,

приличаха ми на завеса, дори на саркофаг,

душата от преяждане умира гладна,

дори смъртта не беше сетен знак.

Тъмно, пусто... Зад завесата на мрака

глъхнат думи, тайнствен глас,

някой някога отново ме очаква

с болка непогребана от нас.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf