Колко сънища още да забравя
за да те пусне сърцето ми?
Топлината от спомени непресъхващи
в мен гори. Как ме изгаря!
Против всички закони
на днешната действителност
в мене си!
Като вирус в сърцето полудетско
идваш като дъжд за цветята в мен
Нужен, ненужен - сърцето нехае
Въпросите мои никак не трае
Събирам дни по половинки
за да живея...
Сънищата си пришивам
когато отворя очи
Теб намирам без да искам
Ще изчезнещ ли или ще се преродиш?
Не зная...