Заяде ципът

Живях добре. Почти като невидима.
Разграждах самотата си. До вчера.
Във нормите на миналото - примерна.
Такава бях... Докато те намеря.

Живях добре. Почти като по книга.
И всяка страница на място щракваше.
Започнаха очи да не ми стигат -
да видя пътя, който ме очакваше.

Живях добре. Почти като номадка.
И нямах дом, където да почина.
Поспрях случайно в твоята палатка.
Заяде ципът... Да не си замина.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-02
прочитания: 123
точки: 46 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7739
   Автори: 2105
   Произведения: 48906
   Съобщения: 208370
   Лексикони: 2301
   Коментари: 73693
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960