*ТЪГА*

Гледам мъничката светлинка останала на края на свещта.

Полъхът на вятъра е угасил огъня в нашите сърца!

Вече и слънцето не изгрява, затова в мрак потънала е моята стая.

Белият лист стои пред мен, но няма какво да ти пиша.

За миг моето сърце спира да диша...

осъзнах, че твоето по мен спря да въздиша.

Сълзите ми привърна в кристалчета от лед,

а очите потъмняха и нищичко не виждах аз навред.

Капеха листата, а от самота дори...

плачеше върбата!

Защо напусна ме ти?

О, моля те ела и отново ме прегърни!

Нима не виждаш, колко ме боли?!

Сякаш нож дълбоко пронизва моите гърди

и всичко отново започва да се върти в кръг от изгубени надежди и молитви.

Но дали някога ще се завърнеш ти?

Дали?!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf