*Монолог на една надежда...* - mechtaq_za_teb

Поглеждам я... глава навежда,
бавничко избърсва своите сълзи.
Много тъжна тя изглежда.
Как да й помогна ми кажи?
Не става с думи, тя го каза.
Не става със прегръдката дори.
Някой с много мъки я наказа,
сега не спира вътре в нея да гори.
Докосвам я, а тя заплаква.
Прегръщам я, потрепва тя.
Да й помогна даже не очаква...
Толкоз празна е сега.
Поглеждам в сините очи,
а там сълзите бликат и не спират.
Кажи ми как да спре да я боли?
Сякаш, че мечтите й умират.
Дори опитвам да я хвана за ръка,
но болката й силно ме прорязва.
Кажи ми как да спра това?
Та тя обича, а не мрази!
Сърцето й... това ли е сърце?
Не ми прилича никак на такова.
Виждам само някакво парче,
убито сякаш от отрова.
Та аз съм нейната единствена надежда,
не може повече да е така!
Тя толкоз тъжна и ранена да изглежда.
А де да можех с нещичко да я спася!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mechtaq_za_teb
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-02
прочитания: 197
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45987
   Съобщения: 204214
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68655
   SMS-и: 800
   Снимки: 4702