Наоколо умират птици,
а аз ухая на сълзи.
Слънцето във мен залезе,
отне ми всичко – почти.
А ти си така далече,
леглото ми превърна в зима.
Опасявам се, че без тебе
ще измине още година.
Никой не успя да замени
твоето нежно сърце.
Очите ми – две бездънни реки,
се сливат в твоето море.
Ръцете ми – на две отсечени,
изпитват дълбока самота.
Жената, в мен обречена,
е изпълнена със сива празнота.
Наоколо умират птици,
но ти ела и мен съживи.
Позволи на обичта да царува
и завинаги болката спри.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vani
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-02
прочитания: 86
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54650
   Съобщения: 255684
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86208
   SMS-и: 822
   Снимки: 5643