светове

Бих възродил те от пепелта, дали ще гори както някога жарта? Бих възпламенил се от вятъра, но тихо е, леден дъжд се разля. Бягам сред самотната гора, преследвам оазис в пустошта. И илюзия е дъгата след дъжда. И илюзия бил е с теб света. Нежна светлина обля деня, щом огромна бяла къща аз видях. Възцари се копнеж от красота. Роди се отново в мен мига. Ето пак – ясен образ, виждам я! Мигове красиви посрещат изгрева. Събуждаме се след искрата от съня, Изгаряме светове в мига.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: todor_shopov
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-02
прочитания: 49
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46748
   Съобщения: 197749
   Лексикони: 2133
   Коментари: 70368
   SMS-и: 803
   Снимки: 4760