НЕКА НИ БОЛИ

Погледите... прелетни са птици,

усмивките... отронени сълзи,

мислите... са скитници орисани,

намерили духа си... чрез беди.

И бягството... е сетното начало,

оглозгано, нахапано... скимти,

а красотата... бяло огледало,

изваяно... от времето тежи.

И думите... са звукове излишни,

погребали са тишината призори,

във ритъма на бляскава излишност,

застиваме... без злото сме сами.

И вечността... е приказката наша,

разказана... от тръпнещи души,

подлъгвала е... взора ни във мрака,

с разперени крила... мълчи... шепти.

Понесени... от светове незнайно,

от ежедневието... избягали сами,

омайно... сме приспани трайно,

намерихме се... Нека ни боли.

3.07.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf