В твоите граници разливам
моята безкрайност...
От твоя въздух отпивам
всяка глътка всеотдайност...

Твоите проблясъци
са моите сенки...
Твоите пясъци
прегръщам с моите вълни...

Виждам нещо удивително в теб -
може би всичко, което съм и ме е страх да покажа...
Не искам да приличам на теб -
демон, тъй очарователен в лиричната си тайна...

Твоя образ във вятър превърнах,
ти ми нарисува нощен портрет.
На всичко, което поиска, отвърнах,
сякаш пишем поредния си нереален завет...

Твоите граници пресичам...
Някъде във времето ще сме едно.
Може и да се науча да обичам,
обеща да ме научиш. Дано!