Забравям те...

Забравям те вече. Ден подир ден.
Далече оставаш и блед избледняваш.
Навярно е, както забравяш ти мен.
Дори, ще е лесно. Не ме и познаваш.

Забравям те с всички несбъднати спомени.
С теб нямаме даже ни дом, ни деца.
И нищо значимо, което да помним...
Приятели общи? Те нямат лица.

Забравям полека. Какво пък запомних -
обиди и грубости, плач и сълзи.
Запомних болезнено как ме прогонва
със трясък от тръшнати къщни врати.

Забравям по-трудно... кратките ласки,
които споделяше с мен след вечери.
Забравям... дребнавото, хитрите маски,
лъжите, по-страшни от изневери.

Забравям реката с палатка за двама -
мечти обещани, останали в бъдното.
Забравям... Забравям... И май друго няма.
Такава любов носи име - Оскъдно.

И вече забравям, че с теб ни е имало.
Любов безадресна, без спомени... нашите,
Най-Черната дупка е нейното минало.
Бяло петно в паметта на сегашното.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf